Green Deal BNR
С грижа за бъдещето на планетата Земя - подкаст поредицата Green Deal / Зелената сделка 2022 продължава започналия през 2021 пилотен проект на Евранет Плюс, чиято цел е да покаже какви са конкретните перспективи за ефективното въздействие на т.нар. Зелената сделка върху гражданите на Европейския съюз през погледа на потребителите и тяхната гледна точка. В двадесетте епизода за 2022 ще ви срещнем с хора, които се вълнуват от темата, правят активни действия, за да противодействат на климатичните промени и ангажирано задават истинските въпроси или пък търсят решения. През техните очи и ръце виждаме как зелените политики са важни за тях и какво трябва да се промени. Подкаст поредицата се прави от български автори на различните радиопрограми и радиостанции в групата на БНР в редакционно сътрудничество с международния консорциум Евранет Плюс: европейската радиомрежа.
Episodes
Tuesday May 17, 2022
Tuesday May 17, 2022
Автор: Кремена Иванова
В България липсва крайно политическо и медийно говорене относно съществуването и липсата на климатични промени. От една страна, причината е в присъщото недоверие на българина към политици, наука и институции. От друга, заради обективната действителност, в чийто дневен ред са заложени други ежедневни проблеми, и заради факта, че България генерира по-малко въглеродни емисии вследствие деиндустриализацията през последните три десетилетия.
Продължителното говорене в глобален план, липсата на консенсус между големите държави и отдалечеността на проблема във времето и пространството са другите фактори, които влияят при формирането на по-скоро пасивно отричане от страна на обикновените хора. Този скептицизъм обаче не е достатъчен, за да акумулира собствена енергия, която би задвижила в противовес активни граждански или политически движения. За учените инакомислието се изразява не толкова в отричане на самите промени, колкото в нюансите при разбирането на процесите, скоростта, интензитета и мястото, където се случват.
По темата говорят:
- граждани
- евродепутатът Петър Витанов
- екологът Марина Христова
- климатологът Симеон Матев
- агрометеорологът Мирослав Ганчев от Института по метеорология и хидрология към БАН-Варна
- д-р Радослава Бекова от Института по океанология във Варна, специалист по хидробиология и ихтиология
- Луиза Шмидт, социолог, специалист по околната среда от Университета в Лисабон
Climate skepticism - a subjective understanding of the objective problem
There is no extreme political and media talk in Bulgaria about the existence and absence of climate change. On the one hand, the reason is in the inherent distrust of the Bulgarian towards politicians, science and institutions. On the other hand, because of the objective reality on which other everyday problems are at stake and because Bulgaria generates less carbon emissions due to deindustrialization over the last three decades. Prolonged global talk, the lack of consensus between major countries and the remoteness of the problem in time and space are the other factors influencing the formation of rather passive denial by ordinary people. However, this skepticism is not enough to accumulate an energy of its own that would drive active civil or political movements. For scientists, thought is not so much about denying the changes themselves as in nuances in understanding processes, speed, the intensity and place where they occur.
With the voices of:
People
Petar Vitanov, MEP, Group of the Progressive Alliance of Socialists and Democrats in the European Parliament, Committee on the Environment, Public Health and Food Safety
The ecologist Marina Hristova
The climatologist Simeon Matev
The agrometeorologist Miroslav Ganchev
Radoslava Bekova, PhD from the Institute of Oceanology – Varna
Luísa Schmidt, a sociologist and environmentalist, principal researcher at the Institute of Social Sciences of the University of Lisbon
Thursday May 05, 2022
Thursday May 05, 2022
Автор: Виолета Ашикова
Колко по-добре и какво можем да направим, за да сме част от спасителите на природата, къде да търсим отговорността: в институциите или първо в себе си - това са историите за малките стъпки към зелена промяна. Многобройни проучвания доказват, че хората са все по-загрижени за околната среда в световен мащаб, но трудно се ангажират да пазят чиста средата, в която живеят, да пестят електричество, вода, да изхвърлят разделно боклука си. Как се променя съзнанието на гражданите, които всъщност трябва да осъществят зелената идея на Европа и защо въпреки увеличаващата се загриженост за околната среда в световен мащаб, няма реципрочно отражение в реалните ни действия.
В този епизод на подкаста Green Deal 2022 ви срещаме с активни българи, добре запознати с калкулатора, който изчислява въглеродния им отпечатък. Ще чуете експерти, еколози и много идеи за по-зелено бъдеще.
Title: Small steps for a greener future
Author: Violeta Ashikova
How much better and what can we do to be part of the saviors of nature, where to look for responsibility: in institutions or first in ourselves - these are the stories of small steps for a greener future. Numerous studies prove that people are increasingly - concerned about the global environment, but find it difficult to commit to keeping the environment in which they live clean, to save electricity, water, to dispose of their garbage separately. How the minds of citizens are changing, who actually need to implement the green idea of Europe, and why, despite growing concern for the world, there is no reciprocal reflection in our real actions.
In this episode of the Green Deal 2022 podcast, we meet active Bulgarians who are well acquainted with the calculator that calculates their carbon footprint. You will hear experts, environmentalists and many ideas for a greener future.
Tuesday Apr 19, 2022
Tuesday Apr 19, 2022
Автор: Мария Мира Христова
В този епизод питаме студенти и университетски преподаватели доколко младите днес се доверяват на политиците за промяна в името на по-добро бъдеще; биха ли участвали в политиката и какви са начините; как културата и образованието са свързани с успеха на Зелената сделка и какъв е достъпът на способните до политиката.
Сюжетът дава възможност за избор на опции от главното меню, а отговорите на участниците очертават необходимостта от промяна в образованието, посочват специфичен недостиг в екологична култура и дистанцират политиците като фактор поради липса на комуникация с младите.
Участват студенти в магистърски програми на Софийския университет „Св. Климент Охридски“: Християна Славова - Английска филология, Калин Стоев - Новогръцка филология, Мария-Антоанета Вангелова - История и геополитика на Балканите, Ангела Поповска – Балканистика, както и Вълчан Вълчанов - преподавател по френски език в СУ „Св. Климент Охридски“ и създател на студентска вокална група „Лингвакорд" към Факултета по Класически и нови филологии.
The Youth are the Key
Author: Maria Mira Hristova
In this podcast we ask students and a professor from the Sofia University, whether the young people trust politicians to make change happen, whether they would go into politics to make things move for a better future, how culture and education are linked to the success of the Green Deal and what or who they would turn to instead.
The story allows a choice of options from the main menu, and the answers of the participants are about the reforms in educational system, they point out a specific lack of environmental culture, and ignore the politicians as a factor for change due to the lack of communication.
Despite the situation, young people remain concerned about the world into which the next generation will be born, which will continue to deteriorate. They are basically ready to bite into this sour apple and direct all social action to build a more solidary and fair way for society to operate for all generations.
Many young people do not trust politicians at all, because they do not see a change, says Hristiana Slavova. Many politicians want change, but they are pushing it from the top down. Change could be achieved, when talking about the Green Deal, even the political and social part of our lives, only from the bottom up. This is the possibility for growth of a new generation of voters and figures in a society that will move it. Not politics, but society drives our lives. For some young people elections are still an important ritual, but they are much more active during the days between elections, as well as when it comes to the power of participation. As per Kalin Stoev, everyone should use their right to vote. At the same time, young people need a quick change and are too impatient, says Angela Popovska. The youth are not biased, i.e they are dynamic in their personal growth, and it is easier for them to unite and build the new generation.
According to the experts, this process of individualization does not mean the young people do not care about society, but it means that they will be able to express support for an individual idea, individual problem and so on in an individual way.
Participants: Master`s students at the Sofia University: Hristiana Slavova, English Philology; Kalin Stoev, Modern Greek Philology; Maria-Antoaneta Vangelova, History and Geopolitics of the Balkans; Angela Popovska, Balkan Studies; Valchan Valchanov, Professor of French at the Sofia University and Founder of the group of vocal music "Lingvacord" at the Faculty of Classical and Modern Philology.
Tuesday Apr 12, 2022
Tuesday Apr 12, 2022
Автор: Йорданка Петрова
Икономиката на споделянето не е ново явление. Новото е, че все повече нейни елементи са около нас. За липсата и необходимостта от регулирането й в подкаста говори Веселин Илиев от Българската стопанска камара. За споделените пътувания и за фейсбук групата "Пътуващи Видин-София (София-Видин) разказва създателят й Мирослав Джоканов, а за това как младите хора се възползват от формите на споделена икономика в момент на социална и икономическа криза – Мирослав Людмилов от Видин, който учи и работи в София.
ENG:
Sharing economy: new opportunities and efficient use of resourcesAuthor: Yordanka Petrova
From libraries, one of the first forms of the shared economy, to modern forms such as sites and groups on social networks for buying and selling or renting, the shared economy continues to grow and enter our daily lives. Sharing economy aims to use assets and resources more efficiently, allows everyone to benefit from what they have, and emphasizes trust in relationships.
Sharing economy is not a new phenomenon. What is new is that more and more elements of a shared economy are around us. People take the opportunity to share resources in one form or another - Uber, Airbnb, car rental, social networking groups for sales and exchanges, mobile applications and others, to which they have faster and easier access.
"The development of shared economy is largely due to the lack of regulations. This makes the process appealing, but on the other hand there is a need for regulations... When society is richer, then the forms of sharing economy are smaller. Crises intensify the process, lead to more economical use of resources", stated Veselin Iliev from the Bulgarian Chamber of Commerce.
Transport is one of the more developed areas of shared economy in our country. An example of this is the Facebook group "Travelers Vidin - Sofia (Sofia - Vidin), which was founded several years ago by Miroslav Djokanov from Vidin. Shared travel is more environmentally friendly and has a financial effect, because it reduces costs. Another of his ideas is the development of a module for the digital platform shkolo.bg, which offers connection for students with private teachers from all over the country.
Miroslav Lyudmilov from Vidin, who studies and works in Sofia, shares how young people are taking advantage of the forms of a shared economy in a time of social and economic crisis. According to him, the sharing of housing, travel, as well as the use of holiday platforms, have not only financial benefits, but also provide new opportunities for young people.
Society will gain more if things are shared, because people will not lose valuable resources. Sharing economy is good for the planet, because of climate change and environmental care.
Friday Apr 08, 2022
Friday Apr 08, 2022
Автор: Катя Василева
Резюме: Въглеродният отпечатък на цялата ни електронна комуникация в световен мащаб съставлява 3,7% от общия обем на въглеродните емисии. Привидно изглежда, че файловете ни не заемат място, отиват някъде в „облака“ и буквално не ги виждаме. Всеки byte обаче заема място в data center. И зад всеки byte стои енергия, която е там, за да го поддържа на секунди разстояние от нас.
За дигиталния отпечатък, който оставяме, и за това какви са възможните начини да бъдем отговорни като потребители разговаряме с Жюстин Томс, експерт в областта на онлайн медиите и маркетинга, член на IAB (Interactive Advertising Bureau) България, Георги Малчев - експерт по дигитален маркетинг, и доц. д-р Александър Христов, комуникационен експерт и председател на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА).
Chatting, e-mails, and the social media: the digital pollution from our daily postings
Author: Katya Vasileva
Pollution and the quest for sustainability come in different shapes and forms: from air and environmental pollution to the digital waste left by our daily communication and living in the digital space. That last one has become a burning issue with the advent of COVID-19.
In fact, internet technologies allow us to send messages, share photos, download music and watch videos at the touch of a button, but our online habits have a surprising impact on the environment.
The carbon footprint of all of our electronic communication globally accounts for 3.7% of total carbon emissions.
Seemingly, our files take up no space, go somewhere in the cloud, and we literally don't get to see them. However, every single byte does take some space in a certain data center. What is behind every byte though is energy, solid enough to keep that byte just seconds away from us.
The hidden face of digital pollution is fake news. Globally, social networks have changed us, the way we seek and share information, and how we create content.
On our digital footprint and the possible ways to become responsible consumers, we talk to Justine Toms, an online media and marketing expert and IAB (Interactive Advertising Bureau) Bulgaria member, Georgi Malchev, a digital marketing expert, and Alexander Hristov, PhD, a leading communication expert and chairman of the Bulgarian Association of Public Relations Agencies (BAPRA).
Tuesday Mar 22, 2022
Tuesday Mar 22, 2022
Автор: Добромир Видев
Климатичната тревожност e мисия невъзможна в България. Макар и да има регистриран интерес, България е сред държавите, в които младите хора не проявяват интерес към темата и не се чувстват разтревожени.
Climate Anxiety – mission impossible for Bulgaria
Climate anxiety is a mission impossible in Bulgaria. Although there is a registered interest, Bulgaria is among the countries where young people are not interested in this topic and do not feel worried. Statistics provided by Nikolay Petkov – a member of the environmental association "For the Earth", shows no interest in the climate anxiety topic. Petkov was a participant in the protests „Fridays for future“, organized by Greta Thunberg. In a Facebook poll, conducted by the Bulgarian organization, only 23 students took part. The poll reveals that 90% of them had heard about the climate at school. But only 25 percent about the climate anxiety topic. "Exactly 6 people," says Nikolay Petkov. "Which is sad. It's hard for me to answer why this is so. Maybe it is typical for Bulgaria, for our region. We just have other problems in Bulgaria; the group that has the greatest interest in these issues are girls and women between 35-40 years of age. Penka Ivanova is a teacher in the ecology school "Sunbeam" in Plovdiv. She observes a certain "sensitivity to eco-themes" in her students. "They really start to see more and more around them, when there is an environmental problem. They share.“, she saуs. Penka Ivanova explains the lack of depth on the topic of climate anxiety in Bulgaria with the lack of will. Few people would risk "a lot of things around them and from work to expose uncomfortable issues for society."
Friday Mar 11, 2022
Friday Mar 11, 2022
Автор: Антония Каменичка
Закъсняхме ли с мерките по за управление на отпадъците покрай Covid-19 и можем ли да намерим по-устойчиви решения за в бъдеще, без да правим компромис с безопасността – това коментираме с Елеонора Йосифова от еко организацията „За земята“ и доц. Михаил Околийски от българския офис на Световната здравна организация. Възможно ли е в пандемичната ситуация да бъдат ограничени еднократните пластмасови опаковки за храната в учебните заведения? И как гимназисти от Ямбол се ангажираха в търсенето на решения за пластмасовата пандемия като изобретиха биоразградими предпазни маски. Чуйте повече в настоящия епизод:
The shadow of the Covid-19 pandemic has been looming over the world for over two years, and perhaps every aspect of our lives has been changed by the virus. Shocked by daily statistics of illness and death, the entire global community is focusing its efforts on saving lives and preventing infection. The stressful situation prompted us to spare no expense in dealing with the health problem. Alas, two years later, the result is calamitous - we went years backwards in our attempts to limit the use of single-use plastics. From personal protective equipment such as masks and gloves to disinfectant bottles, syringes, and vaccine waste, to the widespread use of disposable cutlery, utensils, and packaging to deliver food from closed restaurants and educational institutions, the mountains of plastic we rised in fear of the sudden threat will remain on Earth for at least half a millennium to remind us that crisis management should not make the environment bear this expense. In this episode of the Green Deal podcast, we outline the dimensions of the problem and look at possible solutions.
Are we too late with waste management measures past Covid-19, could we find more sustainable solutions for the future without compromising safety - this is what we discuss with Eleonora Yosifova from the eco organization "For the Earth" and Assoc. prof Mihail Okoliyski from the Bulgarian office of the World Health Organization. Would it be possible in a pandemic situation to restrict single-use plastic food packaging in educational establishments? And how high school students in Yambol got involved in the search for solutions to the plastic pandemic by inventing biodegradable protective masks. Find out more in this episode.
Wednesday Mar 02, 2022
Wednesday Mar 02, 2022
Автор: Радослав Чичев
В подкаста „Град без коли“ заедно с нашите събеседници Драгомира Раева от екологичното сдружение „За Земята“, Радост Маринова от сдружение „Велоеволюция“ и Цветан Колев – транспортен инженер и член на Сдружение за градски политики - се опитваме да отговорим на следните въпроси: Лесно ли е да живеем без кола? Как можем да си променим навиците относно мобилността? Виждаме ли в какво се превръща градът в следствие на този трафик? В подкаста се дават примери от други държави, добри практики и идеи как това може да се случи. Показват настоящите проблеми и действия в тази насока. Очертава се една реалистична картина на мобилността в София и се поглежда към предизвикателствата на бъдещето.
In the podcast "City without cars" together with our interlocutors Dragomira Raeva from the environmental non-government organization "For the Earth", Radost Marinova from the association "Cycling" and Tsvetan Kolev – transport engineer, we try to answer the following questions: Is it easy to live without a car ? How can we change our mobility habits? Do we see how the city is changing as a result of this traffic? In the podcast, examples from other countries, good practices and ideas on how this can happen are given. They show the current problems and actions in this direction. A realistic picture of mobility in Sofia emerges and we have the chance to look at the challenges of the future.
Your Title
This is the description area. You can write an introduction or add anything you want to tell your audience. This can help potential listeners better understand and become interested in your podcast. Think about what will motivate them to hit the play button. What is your podcast about? What makes it unique? This is your chance to introduce your podcast and grab their attention.